Живели някога в едно кралство две принцеси. Родили се в един ден и час, с разлика няколко минути. Кръстили едната Правовяра, а другата Вярa. Растели и вършели всичко заедно.
Правовяра била кротка, смирена и послушна, любимка на бавачките, а Вяра бурна и палава. Правовяра слушала и изпълнявала, каквото ѝ кажели съветниците, а Вяра не им се доверявала и пробвала всичко сама.
Когато навършили двадесет години, родителите им решили да ги омъжат. Довели принцове и Правовяра се спряла на този, който родителите ѝ избрали. Вдигнали голяма пищна сватба. Вяра отказала всички принцове: - Не искам да се омъжвам!
Родителите ѝ били възмутени, години наред се карали с нея, но тя правела само това, в което вярва.
Правовяра родила първия си син и цялото кралство тържествувало. А Вяра яздела коня си по полета и гори, ловувала наред с мъжете и участвала в надпревари. Станала на двадесет и две, когато срещнала първия си любим – непредвидим и свободен като нея. Любовта им се хранела от свободата. Срещали се рядко, но всеки присъствал в ума на другия.
Правовяра родила и втория си син и родителите ѝ решили да я провъзгласят за новата кралица. Народът я обичал, защото винаги постъпвала, както се очаква. Съпругът ѝ принц Кирил бил мирен и кротък, изпълнявал стриктно съпружеските си задължения. Двамата скоро започнали да остаряват. Правовяра напълняла, а принц Кирил пуснал кръгло шкембенце.
Една вечер Вяра се върнала след поредната надпревара и уморена се присъединила към кралската вечеря. Били изминали още петнадесет години, но нейното лице и тяло били непокътнати от времето. Усмивката ѝ била жива, талията ѝ тънка, а бедрата стегнати и дълги. Светлината на огъня греела в очите ѝ, докато разказвала поредната своя история за приключения. Принц Кирил не можел да откъсне поглед от нея. След като свършила вечерята, той тайно се измъкнал от покоите си и влязъл в нейните. Когато го видяла, Вяра станала от леглото и наметнала халата. - Жадувам за теб. Ти си като нея на младини. Искам нея, но такава млада, гъвкава и пищна. Вяра заотстъпвала назад, а принцът все повече доближавал, докато я притиснал и започнал да я целува. Пипнешком зад себе си, тя потърсила помощ и намерила ножа си. Извадила го от ножника и рязко нанесла резка по бузата му. Бликнала силна кръв. Кирил се хванал за лицето, целите му ръце станали окървавени. - Блудница. Ще си платиш! - той избягал от покоите ѝ.
На следващия ден тя станала рано и яздила, докато се стъмнило. Когато се прибрала, кралският съвет я чакал. Кирил стоял с големия кървав белег върху лицето и гледал от високо. Кралицата произнесла: - От днес си прокудена от кралството! Нямаш право са влизаш през портите му! - Сестро, нищо не съм направила! - Ти остави белег на порок върху принца! - Но аз се защитавах! - Всеки който го погледне ще знае, че той е поискал друга жена! Утре всеки мъж ще си го позволи. - Нима като ме изгониш ще спреш желанията на хората? - Да. - Нищо не е по-сигурно от свободата на желанията. Колкото повече ги ограничаваш толкова властта ти става по-чуплива. - Излез! И не се връщай! Твоето име вече не е Вяра, а Изневяра!
Изневяра се качила на коня си и препуснала към ничиите земи, където властвали само законите на природата и свободния дух. Тя се установила и заживяла там. Останала вечно млада. Единствената прокоба, която тегнела над нея била, че всеки, който я докоснел, оставал с белег.
