МИНА

Само до преди няколко месеца бях бизнесмен и директор. Изоставих това за да намеря себе си. Ровех из душата си месеци наред и се молех за най-доброто.

​

Там някъде започнах да пиша... отново. Да, не беше ново за мен. Пишех като дете, но постепено бях загърбила това, което блика от мен.

​

Не знам как се появи отново. Когато се случваше, изпадах в пространство на собствена  си интимност, когато душата ми летеше. Там се случваше, всичко, което си помислех и много ми харесваше.

​

Не можех да повярвам, че мога ей така да сменя призванието си и дори да изрека "Аз съм писателка". Пишех ли пишех и колкото повече го правех, толкова ставаше по-красиво.

​

В началото плахо започнах да отговарям на въпроса “С какво се занимаваш?“ "Писателка съм“. И беше лесно! За пръв път изпитах лекота и яснота при този отговор. Преди се затруднявах да обяснявам и винаги трябваше да пояснявам, а сега една дума го казваше.

​

Харесваше ми и започнах да му се отдавам. Имах чуството, че най-после съм себе си.

​

МИНА