Животът литнал от цветното клонче и кацнал на едно глухарче. Там срещнал пчелица, която заговорил: – Как живееш, не те ли е страх, че някой ще те смачка, нарани, отвее? – Не, моят живот е посветен на меда. Събирам прашец, после го обработвам и после отново и отново.
Литнал животът по-нагоре и кацнал на дървесно цъфнало клонче. До него се приземил гарван, който започнал да чисти перата си. – Как живееш? - попитал го животът. – Търся цветни стъкълца, събирам ги и се оглеждам в тях. – Не те ли е страх, че животът ти ще отмине в цветни стъкълца? – Колкото са повече, толкова по-добре! – отвърнал гарванът.
Литнал животът още по-нависоко и кацнал на един облак. Облакът го заговорил: – Защо си тук? – Да те питам как живееш. – Нося се из небето, правя сянка на земята и я разхла-ждам с дъждове. – Не те ли притеснява, че може да забравиш и тя да изсъхне или да я наводниш? – Случва се, но какво от това? Тук, в небето, слънцето пак ще изгрее.
Излетял животът още по-нависоко и стигнал слънцето. Там един лъч го изпепелил. Прахът му посипал облаците и се смесил във водата, която се изливала като дъжд. Паднал долу като бляскаво камъче и един гарван го хванал и занесъл в гнездото си. Малките гарванчета го разчупили на трошички, които паднали в пръстта. От нея пораснали красиви глуха-рчета. Една пчелица събрала прашеца им и го превърнала в мед.
Новият живот капнал на филията на малко момче и го попитал: – Мислиш ли че животът е сладък? – Ще видим! – казало момчето и отхапало филията.
