Тя обърна лицето си към мен и зелените ѝ очи грейнаха, осветени от лунното сияние. Стори ми се, че косата ѝ е тъмна, когато един лунен лъч я прекоси и видях рижавия ѝ цвят, който блестеше ведно с луната.
- Откъде си? – попитах едва страхувайки се, че образът пред мен ще се разпадне на малки парченца и ще се окаже че сънувам.
Тя посочи с пръст нагоре.
Гледаше ме и не продумваше. Бялата ѝ роба трептеше с полъха на вятъра.
- Не ти ли е студено? – продължих с въпросите.
- Какво е студ? – тогава чух гласа ѝ. Влизаше направо в сърцето ми и объркваше ритъма му. Ехото от думите, които вече си бяха отишли, разтърсваше гърдите ми.
Забравих въпроса си. Загубих представа за време и пространство.
Една врата се отвори и тълпа младежи излязоха изпод земята, смеейки се. Тананикаха песен от дискотеката, която бяха напуснали.
- Честит празник! - извикаха към нас приповдигнато и продължиха.
- Какво е празник? – попита тя.
- Ден, в който сме решили да почитаме нещо – измърморих без да се замислям.
- И какво почитате днес?
- Любовта! – отвърнах и продължих - подаряваме си подаръци, пием вино и мислим за любов.
- Любовта не иска това! – отвърна тя и тръгна по улицата.
Гледах силуета ѝ, който се носеше с ефирността на вятъра и очаквах всеки момент да се разтвори. Последвах я. Чувах тромавите си стъпи да кънтят след нейните и дъхът ми, който я догонваше.
- Защо вървиш след мен? - попита тя без да се обръща.
- Не знам – отвърнах и това беше самата истина.
Започнах да виждам как от дланите ѝ се изсипват светещи малки искрици. Разтърках очи в опит да отрезвя зрението си, но продължавах да виждам същото. Сивите павета се покриха с бяла мъгла. Започнах да я губя. Образът ѝ се размиваше в мъглата. Не можех да я настигна и тогава извиках:
- Чакай!
Тя се обърна. Луната спусна отново сиянието си и освети лицето ѝ. Стоеше и чакаше. Усещах, че ако не направя нещо ще я загубя.
- Коя си?
Тя мълчеше и не отвръщаше.
Внезапно протегна ръка към мен и каза
- Ела!
Стъписах се. Умът ми трескаво се блъскаше между страха и желанието. И тогава тя изчезна. Нямаше я. Беше се разтворила в мъглата. Бял воал се спусна и покри ръката ми. Докоснах го и усетих
нещо изгубено. Свлякох се на студения бордюр на тротоара и заплаках.
Оранжевата луна грееше над мен.