Taм някъде между небето и земята живяла красивата Любов. Когато се събуждала, слънчевата светлина ставала по-ярка, а щом заспяла, звездите заблещуквали нежно, пазейки съня ѝ. Бягала и вятърът веел косите ѝ, птиците запявали, а цветята разцъфтявали.
Имала двама ухажори. Първият бил бог от небесното царство, наречен „Свобода“, а вторият принц от земното с името „Ревност“.
Свобода бил независим и неудържим като вятъра, а Ревност сдържан и стабилен като земята. Любов харесала силата и чара на Свобода, влюбила се в него и двамата се понесли из шума на морето, порива на вълните и уюта на гората. Когато притваряла очи, звездите сияели по-нежно, а щом се събуждала слънцето греело по-ярко.
– Не принадлежа на никой! – казвал Свобода. – Нямам дом,
живея навсякъде, обичам всички – и накрая я прегръщал и целувал.
Един ден Любов слязла в човешкото царство, ожадняла и отпила от извор, на който пишело „Подслон“. Умът ѝ се завъртял и тя пожелала да има дом. Досетила се за Ревност. Той я поканил в своя дворец, целият обсипан със скъпоценности.
– Остани тук – проронил нежно. – Ще имаш златни покои и
собствена прислуга.
Любов се огледала и видяла всичко посипано с брилянти и скъпоценни камъни. Харесала този разкош и останала в замъка. Ревност паднал на колене и ѝ предложил да се оженят.
Любов не чувала птиците и вятъра, не виждала небето и морето. В умът ѝ нашепвала само водата от човешкия извор.
Станала съпруга на Ревност.
Не след дълго той ѝ занареждал:
– Носи косата си сплетена! Обличай дълга рокля! Не излизай без слугите на пазар!
Любов все по-малко се докосвала до силата на небето, слънцето и земята. Златните стени на замъка я обграждали и изпивали силите ѝ. Разболяла се. Усмивката и жизнеността ѝ си отишли и скоро тя се понесла като сянка из двореца. Легнала на легло и не могла повече да стане. В последния си ден, прошепнала на слугинята:
– Моля те, отвори прозореца там горе за да видя небето и слънцето.
Синевата се ширнала пред очите ѝ, слънчев лъч се спуснал и погалил лицето ѝ. Усетила полъха на вятъра и аромата на Свобода. Откъснала душата си от умиращото тяло и й поръчала:
– Бягай, далеч от тук и не спирай, докато не намериш моя любим.
Тялото ѝ издъхнало, а душата ѝ се понесла. Когато срещнала
Свобода, тя произнесла:
– Любов без свобода е мъртва. Приеми моята душа! Тя ще бъде
винаги с теб на Небето и Земята.!
Свобода отворил сърцето си и от тогава и до днес, душата на любовта лети заедно с него.
