Книга за това дали да се разведем, какви са причините водещи до развод, виновни ли сме за краха на брака ни, как да живеем след това, можем ли да изградим връзка с бившия партньор и какво е семейството на бъдещето. Ако всички тези теми Ви вълнуват, тази книга е за Вас.
Уникално знание, истински преживяно и тествано.
Избран откъс:
"Toй
Някой или нещо отне жена ми такава, каквато я познавах и пожелах. Това не стана изведнъж, а плавно и неусетно. Някаква мощна сила неумолимо размиваше образа на някогашното смело момиче, готово на приключения, и го подменяше с консервативна, предпазлива, скептична... съпруга. Чувствах се все по-притиснат в ъгъла без каквито и да било изгледи за промяна."
"Tя
Там някъде заговорихме и за раздяла. От думи преминахме към дела. Започнаха да се редуват раздели и събирания. Дори и разделени обаче, продължавахме да се виждаме като гаджета. Разговорите и споделянията за това, което се случваше в душите и телата ни, не спираха."
Другите за книгата:
„Разведени заедно“ е брилянтна книга
03.08.2018
"Разведени заедно" е брилятна книга, която отвежда читателя надълбоко в мътните води на любовта и семейството, природата на мъжа и жената, страха от самотата и смелостта по пътя към устойчивото щастие, отвъд социално удобните клишета на миналото. Слой след слой пред четящия се открива интимната история на две души, които силно се обичат, но, подобно драматичната съдба на Шекспировите влюбени от Верона, са заточени в невъзможна обществено приета рамка, която обрича любовта и индивидуалността им на тягостно, мъчително и неизбежно загниване.
Пред героите се очертава избор – да бъдат нещастни поотделно или разведени, но заедно. Да се опитат да построят живота си според собствените си стремежи и търсения или подобно на безброй поколения преди тях, доброволно да загробят същността си под заблудата на външно лицеприятна, но твърде често индивидуално нещастна маска на брака. Да търпят, като мнозина други, задушени в оправдания, срам и страх, докато живецът напусне телата им или да се борят за любовта си, за другия и себе си.
Тази битка е непозната, сложна, защото не е насочена срещу Другия, а срещу Себе си. Бившият/ата съпруг/а не е сатанизиран/а, вината не му/й е удобно приписана. Напротив – Той/Тя е съюзник в това пътешествие, съветник и опора. Героите не могат един без друг, като че ли са космически свързани същества, предопределени да се привличат през предизвикателствата на живота. Под въпрос е само формата, в която се свързват. Тя е тяхната тъмница и за да се освободят те трябва да я разрушат. Да изминат пътя навътре в себе си до края, за да унищожат всяка частица, която ги обрича на робство. Но свободата не идва даром, тя се отвоюва. За нея трябва да се страда. Изисква смелост, издръжливост и постоянство.
Героите на „Разведени заедно“ ни учат, че връзката между двама влюбени е устойчива когато надминава клишето, извисява се до нови нива на интимност, съчувствие и отдаденост и се ръководи не от външни, а вътрешни ориентири. Критерий и стимул са не очите и устите на околните, а душите и умовете на влюбените.
Разведени, но заедно, героите извървяват пред читателя личния си Via Dolorosa, за да открият своя еликсир за семейството на бъдещето. А то е „доброволен духовен съюз на икономически свободни индивиди“, за които основополагащо е „обединяването по дух, а не по материя“, а това, което „го държи, са общите дела – интелектуални и духовни“. Този съюз е неразрушим, защото „не зачита нито брака, нито развода“.
Така, потопен в откровения разказ на героите, читателят неусетно вплита себе си в тяхната история. Провокиран е да разсъждава, да осъжда, да се съгласява или да отрича, да се бунтува срещу решенията им или да ги възхвалява, но най-вече да се вглежда в самия себе си. Да си задава въпроси, честно и откровено – както го правят и самите герои. Конструирана като изповед, читателят загубва представа за връзката си с книгата като четец, а се превръща в слушател на двамата герои. Сякаш десетилетията на живота им се разстилат пред очите му и всеки от тях поотделно, интимно и само за него, му споделя като на доверен приятел. Приобщава го. А когато книгата завърши и човек остане насаме с мислите си, когато Мина и Жеко, вече са се гушнали на топло и уютно край новогодишния огън, в компанията на дъщеря им Катя, настоящата приятелка на Жеко и двете им кучета, в очакване на гърмящите фойерверки и избухващите светлини, читателят внезапно осъзнава, че е станал слушател не само на тяхната история, а и на собствената си. Те двамата, през цялото време, като че ли са държали огледало срещу него и чутото, споделеното, новооткритото вече не може да бъде изтрито от съзнанието му. Сега изборът е пред него. Същият, пред който Мина и Жеко са изправени в предизвестеното послание на книгата – да бъде пример за семейство на бъдещето.